"Ялов, заради познатите ултимативни български искания" нарече процеса на преговори с България в последните месеци президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за ТВ 24, съобщава БТА.

Македонският въпрос Пендаровски: Шансовете за вдигане на ветото от България са все по-малки Пендаровски: Не сме видели френското предложение за решаване на спора ни с България Съвет на ЕС: Зам.-министър Георгиев наложи парламентарна резерва по френското предложение

Той посочи, че част от страните членки имат забележки по отношение на вмъкването на двустранен спор в преговорната рамка, но оцени предложението на френското председателство като добра основа за компромис, който да позволи на Република Северна Македония да влезе в преговорния процес с ЕС.

По думите на Пендаровски условията на Република Северна Македония са били да няма никакви уточнения или "звездички", свързани с езика, а историята да не бъде условие за напредък в преговорите.

"Поставихме условие да няма никаква ревизия на историята. Историческа комисия ще има, но напредъкът в нейната работа по никакъв начин да не бъде предпоставка за напредък в преговорите за членство в ЕС", поясни неколкократно той.

Условие от българска страна е било българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония преди отварянето на главите за преговорите и България не е била съгласна това да стане с отварянето на конституцията преди членството. По думите му България изисква не само българите да бъдат включени в преамбюла на конституцията, но и в "нейната нормативна част". "Това не е възможно, в нормативната част и албанците ги няма", каза Пендаровски и допълни, че искането от София е в конституцията да бъдат вписани не просто българи, а македонски българи. "Такава категория у нас няма, в конституцията ние казваме "македонски народ и част от народите на...". Това искане е препратка към старата, срамна теза за обезбългаряване на Македония след 1945 година"., допълни Пендаровски.

"Най малко 10 държави от ЕС също не искат двустранни спорове да влизат в преговорната рамка, но ако това е компромисът, ние бихме го приели, стои обаче въпросът: Кои точно двустранни въпроси?", каза той и добави, че на срещата на външните министри на ЕС България е подала пет нови искания за промени във френското предложение, включително едно, което да премахне думата "автоматично" за начало на преговорите на Република Северна Македония с ЕС след промените в конституцията на страната. "Заради това посъветвах премиера Димитър Ковачевски да не ходи на обявената среща на върха ЕС - Западни Балкани в Брюксел, но не ми харесва, че подобно решение се взема на ниво "Отворени Балкани" - инициатива, която трябва да бъде чисто икономическа и да няма политически характер", поясни той. (Ковачевски, заедно със сръбския президент Александър Вучич и албанския премиер Еди Рама, обявиха, че обмислят дали да присъстват на срещата на върха в Брюксел.)

Според Пендаровски "не е лошо", ако в спора между двете държави има и трета страна. "Още преди година, като ходихме във Ватикана, казах на Радев да вкараме трета страна в преговорите, той каза, че не ни е нужно и че ние най-добре си ги заем нашите проблеми и не ни трябва трети. Когато става въпрос за малки държави като нашите, третият, особено ако е от ранга на Матю Нимиц, би могъл да намали асиметрията между нас. Не защото имат повече аргументи, а защото те са вътре (в ЕС), а ние - отвън. Като казва "не заслужавате", какво да направиш?", заяви той.

По думите му коментарите, че с такава преговорна рамка Северна ще "замръзне" в преговорите, заради непрекъснати "блокади" от страна на България не са съвсем правилни. "Новата методология на Макрон казва, че на всяка глава ще питат държавите членки дали са съгласни. Не само България, цяла Европа ще ни гледа", каза той.

На въпрос дали промените в конституцията на страната биха били гласувани, при твърдата позиция на ВМРО-ДПМНЕ, изразена от председателя й Християн Мицкоски, Пендаровски каза, че е разговарял с Мицкоски и смята, че когато страната е в ситуация, която изисква промяна в конституцията, "е добре и опозицията да каже какво мисли и да влезе в процеса".

На въпрос как ще се мери речта на омразата, спирането на която е част от българските искания, Пендаровски отговори, че би могъл да се използва френският опит да бъде санкционирана речта на омразата, ако използващите я работят в бюджетна институция, но това "ще обезкуражава и използващите речта на омразата в частните разговори", но по думите му "да кажеш, че българите са били окупатори през Втората световна война, е исторически факт, а не реч на омразата".

Стево Пендаровски атакува и Българската православна църква. Той смята, че има координирана държавна политика между българските власти и Българската православна църква (БПЦ).

"Безобразието отива дотам, че от БПЦ казват, че признават църквата в Северна Македония, а за името й ще размислят в следващия период. Кои сте вие да размисляте?", попита президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за телевизия "24" във връзка с решението на Синода на БПЦ да "вдигне схизмата и да влезе в канонично и евхаристийно общение с Православната църква на Северна Македония."

На 8 юни Гръцката православна църква също вдигна схизмата над православната църква в Северна Македония, наричайки я Охридска архиепископия, като същевременно Синодът на Атинската архиепископия изрази сериозна загриженост преди всичко относно използването на името "Македонска православна църква" в писмото на Сръбската патриаршия, "тъй като това навлиза във вътрешните работи на Гръцката църква, която също има зона под своя юрисдикция, наречена "Македония".